“Разглезването” на бебето продължава да буди притеснение у някои майки. Преди няколко дни ми се обади една мама, която ме попита колко скоро можем да започнем със самостоятелното заспиване, тъй като нейното бебе (на възраст 1 месец) постоянно иска да бъде гушнато в нея, за да се успокои и да спи. „Трябва да го отуча от този навик, че после сигурно ще стане адски трудно“ бяха думите й.
В този момент се замислих за огромния натиск, който всяка новородена майка изпитва по отношение на това да направи всичко като по учебник с отглеждането на бебето си. Да го кърми на всяка цена, да не го претопля, да го пази от разболяване, да не го научи да заспива само на гърда или гушнато в нея, че видиш ли, няма отучване после.
В тези ранни дни сме безкрайно уязвими и се страхуваме от толкова много неща. Боли ли го нещо? Гладно ли е? Да не би да му е горещо? Или пък студено? Диша ли правилно? Диша ли изобщо? Достатъчна ли му е кърмата ми? И още хиляди такива въпроси, които не ни дават покой.
Как обаче стигнахме до момента, в който се убедихме, че твърде много любов и близост са нещо, от което да се страхуваме?
Бебетата не спират да се нуждаят от нашите тела след раждането. Напротив – имат още по-силна нужда от нашата близост. Те се нуждаят от нас, за да регулират сърдечната си честота, дишането и температурата си. Те се нуждаят от близост, за да знаят, че са в безопасност, обгрижвани и обичани.
Да гушкаш бебето си, независимо от неговата възраст, е елементарен акт на любов. Няма граница, когато истинската любов става вредна за бебето и не, вашата любов и вашата близост няма да го разглезят.
