„Мога сам(а)!“ – малкото ви детенце иска да прави всичко само́ , а новият му любим отговор е просто „не!“. Ако подобни реплики ви звучат познато, то добре дошли в бебешкия пубертет!
Тази фаза, още известна като фазата на неподчинение, стартира около 18-месечна възраст и е изключително важна в развитието на детето, тъй като то започва да търси и изисква свободата си – изконно човешко право. Не е необходимо да чака пубертета, за да поиска да бъде независимо. Детето все повече изпитва желание самичко да поема малки ежедневни предизвикателства – да си обуе обувките, да си избере коя дреха да облече и т.н. Отдавна установените процеси внезапно се разтягат до безкрай. В допълнение към желанието за независимост, много деца в тази фаза също искат да променят или премахнат неща, които преди са били напълно работещи. Детето иска автономност.
Във фазата на автономност децата откриват собствената си воля и най-важната им задача е да я наложат. Смяната на памперс и обличането изведнъж се превръщат в битка за надмощие, вечерното къпане вече не е забавление, а спането в кошара (което постигнахме с 300 зора) започва да изглежда невъзможно. От около 2-годишна възраст някои деца започват да отказват обедната дрямка, въпреки че са уморени и този сън им е необходим. Те просто искат сами да решават кога и какво да правят и за съжаление в това число влиза и кога и дали изобщо ще спят.
Ключовите думи тук са разбиране и търпение. На теория е лесно – просто трябва да се поставим на мястото на детето и да се опитаме да разберем как се чувства. Само че на практика може да е адски трудно постижимо – докато го гледаме как свръхконцентрирано се опитва да постави лявата обувка върху десния си крак, търпението ни става все по-малко. Защото имаме работа, задачи и срокове, които не вървят заедно с новото желание на детето ни да експериментира. А то точно от това има нужда – пространство и време да се учи.
Предвид, че бебешкият пубертет може да продължи до 5-годишна възраст е жизнено важно да знаете как да действате, за да оцелеете.
Позволявайте на детето това, което е в рамките на възможното и се опитайте малко да разхлабите ограниченията. Насърчавайте любопитството му, като разбира се се намесвайте когато има непосредствена опасност за него.
И сега, хайде да се върнем на темата за бебешкия пубертет и съня.
Освен обичайните заподозрени (неоптимален режим, регресия, болест/неразположение), ето кои са другите причини малкото дете изведнъж да започне да изпитва трудности със съня:
Нормални промени в развитието
На около 18 месеца детето започва да разбира, че е личност, отделна от мама и тати, и се опитва да упражнява известен контрол върху средата си. По този начин то развива своята независимост. Тук започва прословутото тестване на граници, а дисциплината се превръща в трудна задача. Това включва и вече установените правила за лягане и сън. Поради тази причина малкото дете може да започне внезапно да плаче и да бойкотира лягането, което пък от своя страна води до по-малко сън и преуморено дете.
Братче/сестриче, тръгване на ясла/детска градина или друга голяма промяна
Големите промени в живота на малкото дете могат да окажат пряко въздействие върху неговия сън. Съвсем нормална реакция на детето е да изпитва тревожност при раздяла, когато се появи братче или сестриче или когато тръгне на ясла или детска градина. Именно тази тревожност може да доведе до повече плач и протест когато дойде време за лягане. За да ги минимизирате се стремете да прекарвате повече време с детето. Допълнителното внимание и време само за вас могат да направят чудеса, за да му помогнат да се адаптира към тези големи промени.
Бурно развитие на въображението
Много вероятно ще забележите, че на детето му отнема повече време да заспи отколкото досега. Това е напълно нормално и очаквано по време на регресията на съня около втората годинка. Причината се крие в бурното развитие на въображението. Често, когато си легнат малките деца, започват да си представят вълнуващи приключения, а понякога дори и страшни картини. Така че, ако досега детето е заспивало в рамките на 10-15 минути, сега може да му отнема по-дълго време, докато успокои въображението си и заспи. Все пак проверете дали не му е нужно леко удължаване на будуването и/или скъсяване на дневния сън, тъй като това също може да е причина за по-трудните заспивания.
Е, разгледахме възможните причини за нарушенията в съня на малкото дете в следствие на бебешкия пубертет, а в следващата ми статия ще ви издам и няколко начина за справяне!
