Едва ли има майка на неспящо бебе, която да не се е сблъсквала с термина sleep training, иначе казано приучаване към самостоятелно заспиване. За съжаление много хора, особено в България, тълкуват грешно този термин, мислейки си, че той означава да оставиш бебето да плаче и да заспи от изтощение. Ще ви успокоя – в това няма нищо вярно!
Когато говорим за приучаване към самостоятелно заспиване всъщност имаме предвид нашето участие и помощта, която предлагаме на бебето, за да му създадем здравословни навици за сън. Нали все пак е “приучаване”, тоест ние буквално учим бебето да спи, правейки му доживотна услуга.
Неведнъж съм казвала, че нуждата за сън е вродена, но за съжаление умението да спим не е. Или поне не при всички бебета. Приучаването към самостоятелно заспиване е набор от различни методи, които целят да помогнат на бебето да заспива (и да остава заспало) без да е зависимо от външна помощ, както и да се научи да свързва циклите на съня. Методите се делят основно на 3 вида:
- Методи без плач
- Методи с контролиран плач
- Cry it out (или по нашенски „остави го да се нареве“)
Опитът ми показва, че последните са абсолютно неефективни, тъй като водят само и единствено до пълно изтощение при бебето и крайна фрустрация при родителите. Няма майка, чието сърце не се къса, когато чуе бебето й да плаче неистово. По-нежните методи работят безотказно и напълно елиминират нуждата от “cry it out”.
Наред с възрастта на бебето и здравословното му състояние, методът за приучаване към самостоятелно заспиване винаги се прави въз основа на тези две неща: темперамент на бебето и родителски стил. Като че ли обаче темпераментът на бебето е водещ. Най-често ставам свидетел на следните два сценария в работата ми със семейства:
- Бебе, което има нужда да му се даде шанс да се самоуспокои и мама, която се втурва към него в момента, в който то примрънка.
- Бебе, което има нужда от малко повече успокояване и мама, която действа с по-твърд метод.
И в двата случая резултатът е един: бебето продължава да не спи, а родителите продължават да са на ръба на изтощението и физическата преумора. В консултациите си винаги разпитвам майката много подробно за нейното бебе, за да можем заедно да определим темперамента му и да изберем най-адекватния метод за приучаване към самостоятелно заспиване.
И най-честият въпрос, който получвам от родителите, с които избираме да работим заедно: колко време ще отнеме? Няма определена времева рамка за постигане на резултати. Всяко бебе и всяко семейство са индивидуални. Разбира се спрямо различните методи за приучаване към самостоятелно заспиване подобрения могат да бъдат видяни още през първите седмица-две. Но може да отнеме и малко по-дълго време, за да се наблюдават дългосрочни промени и това е напълно нормално и очаквано. Важно е да бъдем гъвкави и ако е необходимо да направим промени и корекции по плана в зависимост от това как реагира вашето бебе.
Може би най-важната съставка по пътя към успеха е постоянството на родителите. Повярвайте ми, вашето постоянство ще е от ключово значение. Защото ако ние, консултантите по детски сън, ви даваме плана за действие, то вие, скъпи родители, сте тези, които имат задачата да го изпълнят. Ще има трудни моменти, ще ви идва да се откажете и ще губите вяра, че нещата ще се оправят и че някога ще спите отново. Но моята задача е да ви мотивирам и да ви напомням, че съвсем скоро ще се будите след 8-9 часов нощен сън, а бебето ви след 10-12 часов непрекъснат нощен сън!
Всяко бебе може да спи. Научавайки бебето да спи ние му даваме най-големия подарък – здрав и пълноценен сън, който спомага работата на мозъка, укрепва имунната система и стимулира правилното разивитие на човешкия организъм.
